ВЪЗРАЖЕНИЕ към всеобщото мнение за поведението и публикациите на лицето Мартинкар Бовски.

от Kleta Maika Balgaria

Няколко забележки от хора, чието мнение считаме за ценно, а и няколко изрични молби да коментираме поведението и публикациите на лицето Мартинкар Бовски от първите двайсетина дни на новата 2020 ни накараха да обърнем поглед към умотворчествата и терзанията на споменатата персона. 

Да се разбере какво е отношението на гражданина Босвки към коя да е тема на българският бит не е никак трудно - същият е както щатен колумнист в колоси на свободното слово, като:

•  Болтаймс точка орг
•  Брадва точка инфо
•  Секира точка ком
•  Шог запетая и ужаст
•  Бондба точка беге
•  Кокошка точка инфо

и

•  Скандауно тире нюз.

Радваме се на удоволствието да обобщим най-свежите си наблюдения, както и да обясним защо настоящата публикация е ВЪЗАРАЖЕНИЕ, а именно:

Категорично можем да заключим, че последните публикации представляват значителен напредък в авторовото развитие. 

Заглавия като

“Регистрираме рухване. Много е страшно, но стадото умира и бяга”;

“Бунтът на Жълтите Торбички е тих, анонимен и не е смешен. Фейсбук е краят на българската държава. Жълтият край”

определено грабват читателското внимание, макар и нищичко да не казват, а изложените тези, като:

“Проблемите в системата стават системни проблеми.”; 

“Бунтът на Жълтите Торбички.
Той е тих, анонимен и не е смешен.
Той е индулгенция, че не сте не улицата.
Последна смешка в раковото отделение.
Фейсбук е краят на българската държава. Жълтият край.”;
“Има само лесни подигравки и брътвежи.
Примерно, че у нас има само един гол… адска тъпота, невежество на вица.
Нито един жив глас за промяна.
Само гласове от преизподнята.”;

бележката, че:

“Бебето Катерина взето от германските социални служби извика пред немското посолство по малко от 50 човека.”, а също и заключения, като:

“Стадото ще умре. Много е страшно, но стадото умира и бяга.
Стотици хора ми пишат, че трябва да сваляме правителството. Как се казвате?
Аз досега толкова анонимни хора не съм срещал. Нещастници.
Пулев срещу Джошуа - имате ли още хляб, как сте?”;

“След всяка кражба следва криза, а всяка криза е добър повод за кражба”;

“Никой не смее да каже, че никой не управлява системите, Борисов раздава задачи и е ясно, че няма да бъдат свършени. Царят е гол, журналистите ги е страх и ще ги съдят ако се бунтуват. Те вече не са страхливци, те са съучастници.”;

и 

“ХАОС
Проблемите в системата стават системни проблеми. Регистрираме рухване.
Перник, вода, Шумен, вода. Перник въздух, Ботевград вода, Струма магистрала, София въздух, София трафик, Кубрат бебе, Бели Искър, Евроком екзекуция, ВиК холдинг 1 милиард лева, боклук тук, боклук там.” утвърждават вярата ни в подобрената реторика на Мартинкар. 

Оставяме си правото да препоръчаме на господин-авторът Бовски да се опита да се отдалечи от традиционните нему отчаяние и безнадеждност, гарнирани с добре подчертано отегчение, както и постоянното разочарование, че нещо гадно не се е получило толкова гадно, колкото е можело. Тая неосъщественост нескрито тормози Мартинкар и го задължава, постоянно да засилва чувството на обреченост и отчаяние у читателят и очакването на сигурният край. 

Харесва ни и динамиката, която се наблюдава по отношение на многобройните предложения за сваляне на правителството, чийто адресат е Мартинкар Бовски и неговата неумолимост в отказа да вземе окончателно решение по въпроса:

“Стотици хора ми пишат, че трябва да сваляме правителството. Как се казвате? Аз досега толкова анонимни хора не съм срещал. Нещастници.” и “Всеки ден някой луд обявява протест. Вика – хайде да се съберем. Вече не е смешно да се броят минималните хора.”

И няма майтап, но: Пулев срещу Джошуа - имате ли още хляб, как сте?